Умният трик на Пекин, който никой не обсъжда
Умният трик на Пекин, който никой не обсъжда
Blog Article
Кръв обляла сърцето на стария планинец. Гняв и мъка разплакали старческата му душа. Той прегърнал наскърбената си дъщеря и казал:
Важно е човек да вярва в мечтите си въпреки трудния живот, който живее. Те са тези, които носят надеждата за по-добър свят.
- Вчера направо ме излекува, като си сложи ръката на гърба ми, дали да не пробваме и сега?
- Да те лекувам, но така няма да стане, нямаме презерватив.
— Стани, Сивушке, стани! — освободи я от ярема Боне и почна да я вдига за рогата.
Когато Магдалина се спирала да почине, той обикалял мястото, за да намери проход, турял камъни, за да направи стъпала, храсти, за да има за какво да се хващат. Уморен се връщал и отново я повеждал нагоре. Те потъвали в пропастите и дълго се изгубвали от погледите на хората, които навеждали глави изтръпнали.
— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.
Животинчето разказва за свръхестественото умение на великаните да побеждават природата. Тези думи не трогват скалата, защото тя вярва, че е непобедима. Гърмежите се чуват непосредствено близо и гущерчето се сбогува добродушно със каменната си покровителка. Изневиделица скалата бива нападната от множество хора начело със Знам и Мога. Оказва се, че тя пречи на строежа на път.
— заговори уплашено Боне и почна да я милва като дете. После хвана ралото и подвикна: — Де… хайде… да се поразтъпчете.
Из друга задселски краища се отзове друга, мило, високо, и изпрати надежда и сили.
Лазо лежеше и мислеше. Подигравките на другарите му се забиваха като остри игли в сърцето и спираха дъха му от мъки.
Едва ли се върза, че е случайност, но не реагира, така че просто ѝ взех горнището, свалих и моята блуза и панталоните и ги постлах, доколкото беше възможно, извадих презерватива, сложих си го, тя се събу през това време и ??????? започнахме чувствен секс – беше невероятно усещане!
Спусна се Никола изумен, отчаян, разбута навалицата и падна разбит до студеното й мъртво тяло.
Със затаен дъх хората следели от поляната долу как те прескачат храсти и камънаци, как лазят по сипеите и с какво усилие търсят по измитите от дъждове канари опора за краката си, с каква нежност и внимание момъкът прикрепял другарката си и я водел към облаците.